Поезия, вино и любов!
ВЕЧЕР С ПОЕЗИЯТА НА МАРГАРИТА ПЕТКОВА

…Тя не сервилничи нито с поезията, нито с мъжете, нито с болката, нито с мечтите… Тя не обича позите, зозите, нито помпозните, но пък умее да превръща дори тях в красиви поетични метафори… Тя е колкото любовно-лирична, толкова и его-себична, колкото лек, толкова и отрова… Тя е МАРГАРИТА ПЕТКОВА!

За жени с нежни сърца и красиви лица…
За мъже с романтични души и смели сърца…
Ще бъде силно, стилно и запомнящо се…

САМО ЗА ЖЕНИ
Стихове: Маргарита Петкова
Музика: Стефан Димитров
Изпълнява: Богдана Карадочева

Този свят не по женски модел е направен,
но на нашите женски ръце той лежи.
Всеки ден го кроиме и прекрояваме,
уж по-малко да ни тежи.
Вече нямаме право да бъдеме слаби –
мъжки момичета сме, а не жени.

Сред насъщните грижи за децата и хляба
вече никой отдавна не ни сваля звезди.
И нагърбили двеста задачи нелесни,
зад зъбите си стискаме своя женски протест,
а мъжете в трамвая се крият зад вестници
зад списания „Наш дом” и „Жената днес”.

Ех, момичета –
и на двайсет, и на трийсет по две
даже до смърт да обичаме,
пак не падаме на колене!

На земята отдавна сме стъпили здраво,
на ръце не ни носят, не целуват ръка.
Даже своите рицари неведнъж утешаваме
върху крехките си уж рамена.
И си пъдим сълзите, и се правим на силни,
но не знаем, не знаем дали не грешим,
че зад мъжки професии се мъчим да крием
своите женски слаби души…

Ех, момичета…

УИКЕНД ЗА ДВАМА
Маргарита Петкова

От жена си не си се измъкнал.
Моят мъж не отиде за риба.
Телефонът мълчи като пукал.
Дъжд се лее от облак разблидан.

Мразя всичките сиви недели!
Телевизорни, къщни, протяжни –
дни за манджи и ръкоделие,
за венчавки и разпродажби.

Но не може без тях. И ги влачим
ежеседмично на гърба си.
Вън просветва, което значи,
че животът не е навъсен,
а че даже изглежда весел
и през уикенда има пролука
да ми пуснеш едно SMS-че,
щом те пратят да хвърлиш боклука.

ЧУДО ЛИ ЧАКАМЕ

Стихове: Маргарита Петкова
Музика: Стефан димитров
Изпълнява: Богдана Карадочева

Господи, чудо ли някакво чакаме
в тия минути внезапни?
Ти имаш ужасно улегнал характер,
а аз още гоня вятъра.
Времето даже не ни прощава
тая нелепа привързаност:

твоя часовник все изостава,
моят – напук избързва.
Смешно е просто да си помислим,
че утре пак ще сме заедно.
Ти си във възраст, наречена рискова,
аз съм скандално млада.
Нямаме време нито да почнем,
нито да свършим навреме.
И посребрените ти слепоочия
неистово светят над мене.
Всичко до ужас е несъвместимо –
като насрещни влакове.
А продължаваме да стоиме на ъгъла.
И чакаме.