Клоунът е философията на живота
Ралица Филипова подреди част от своята весела колекция в Къщата на куклите
Клоунът следчаша чай/
си тръгва, тръгва уморен/
изгубва се в прегръдката на мрака./
Клоунът сега е пак/
съвсем, съвсем обикновен/
до утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл...”
Тази емблематична песен по музика на Тончо Русев и текст на Живко Колев в изпълнение на Васил Найденов звучи като музикален фон на изложбата “Усмивката на клоуна”, подредена до 10 май в
Арт къщата с музей “Куклите”в София, ул.“Цар Самуил”34.
В нея е представена част от колекцията на Ралица Филипова.
Малко повече от половината кукли, които притежавам, са тук, другите бяха показани на първата изложба - предичетири години,когато Жени Костадинова ме покани за откриването на Арткъща “Куклите”, разказва за ДУМА притежателката на веселите човечета. Любимците й гостуват в салона - клоунът има нужда от манеж, а в къщи манежът е малък, затова тя е “довела” на изложбата някои от първите клоуни, които е придобила. Малцина имат имена, много са характерни и ако ги кръстя, това означава да ги пъхна в някакво клише, обяснява Ралица.