От средата на 19-и до средата на 20-и век скъпи порцеланови кукли се правят само в големите фабрики на Европа
Повече от 40 години тези фабрики за порцелан не произвеждат кукли, а в Китай се правят днешните евтини варианти на някогашните скъпи порцеланови „аристократки”

Тя се казва Елизабет Василиу и е лъчезарна, мила кипърка. Живее в малкото красиво селце - Хронос, близо до Ларнака. Майсторка е на порцеланови кукли и от 20 години прави основно това. Хобито й е свързано с едно изчезнало вече изкуство, което от средата на 19-и до средата на 20-и век е разцъфтявало и дори е било превърнато в индустрия в Централна Европа.
Научих за Елизабет и нейните фантастични кукли от майка ми Стояна, която живее в Кипър повече от 10 години. И в първите дни на новата 2018 година, когато бях в Кипър на гости на мама, тръгнах за Кронос, за да се срещна най-после с тази „сестра” по обич към куклите. Пътувах с племенницата ми Ева, която научи гръцкия на острова, докато летуваше през годините при баба си.
Посрещна ни усмихната мила жена, която ни въведе във... вълшебен, чуден свят. Аристократичният й дом е пълен с порцеланови кукли, десетки видове, които са нейни „деца”. Тя ги е изработвала през годините с много обич, старание и отдаденост. Елизабет и до днес прави кукли, все по-прелестни, а интересното е, че от тях се интересуват не само професионалисти като мен, но и доста любители – много семейства си поръчват да им изработи кукли, макар че не са евтини. Искат ги за домовете си, за децата си или просто, за да си доставят радост и мил спомен от детството.
След като видяхме стаята със „стоте кукли”, където имаше деца, принцеси, господа, дами, пеещи, плачещи, усмихнати, тъжни, малки и големи кукли (големите са към метър и 20 см), Бети ни покани в работилницата си и започна да разказва своята история. Оженила се, след като завършила училище. Родила три деца. Когато най-малкото пораснало и тръгнало на училище, решила най-после да посети сестрите си, които от години живеели в Америка. Заминала при тях за три месеца. Там се запознала с американка, която организирала курсове за изработка на кукли от порцелан. Имала време и се записала на курсовете. След като била въведена в тайната на това изкуство, останала толкова силно запленена, че връщайки се в Кипър, решила да започне да майстори такива кукли и тя. Започнала да си поръчва материалите и от Америка й ги изпращали всеки месец. Порцелан, коси, очички, калъпи, лепила...
„Изработването на кукла е процес”, казва Елизабет и нагледно обяснява кое как става. Първо се излива течния порцелан (той прилича на фондьотен, само че е в огромно количество, поставено в буркани) във формата за главата на куклата. Слага се в пещта и се изпича. След това внимателно се изважда и още докато е крехка главичката (а тя е крехка като тебешир, като гипс, както виждаме нагледно), се пробиват дупчиците за очите. Шлифова се, глазира се, поставя се руж на бузите, червило на устните, рисуват се вежди, и отново се изпича. После се закрепват очите и миглите. И дотук е готова само главата. По подобен начин, в други калъпи се излива още порцелан и се изпичат в пещ ръцете и краката на куклата. Сглобява се на специален уред – торсът се прави от плат, към него се прикрепват с ластици или въженца главичката и крайниците. Последният етап е ушиването на дрехата и обличането на куклата. И даването й на име – за да се „оживи”.
„Виждате ли тези три кукли”, посочва Елизабет към три красавици, всяка със своя си хубост. Оказва се обаче, че те са направени по едни и същи калъпи, но облечени с различни дрехи и коси, изглеждат напълно различно. За този трик в кукленото производство зная: и в Арт-къща „Куклите” имаме такива кукли – с еднакви глави, но изглеждащи различно.
След като сме видели работилницата, отиваме в залата с печките и виждаме пещите – малка, средна, голяма. В друго помещение – нещо като голям килер, се намират стотиците калъпи за стотиците видове кукли на Бети. Всеки калъп се пази, защото по него се изработват куклите от порцелан.
Гледам с интерес, почти не мигам, слушам внимателно и... сякаш съм Алиса в страната на чудесата! Защото съм попаднала в един друг свят. В нещо като „родилен дом” за кукли – такива знам, че отдавна вече не съществуват, понеже тази традиция е прекъсната преди повече от 40 години. Произвеждали са ги във фабриките за порцелан на Центарална Европа (Германия, Франция, Англия, Италия...) от средата на 19-и до към 80-те години на 20-и век. Тогава цяла Европа се увлича по порцелановите кукли, превърнати в мечта за всяко момиченце. В Арт къща „Куклите” през 2015 г. представихме изложбата на Петър Еневски „Немски порцеланови кукли от края на 19-и и началото на 20-век” и тогава показахме на нашите посетители 42 старинни експоната, разказахме за историята на тези кукли и даже представихме ретро фотоизложба на деца и кукли от началото на 20-и век. Част от тези кукли могат да се видят и сега в Музея ни.
Тръгваме си от дома на Елизабет с чувство на ентусиазъм и естествена детинска радост - разбира се, с вълшебна кукла в ръцете. Но няма да минем само с една! Вълшебницата обещава да ни направи няколко и, живот и здраве, до април ще ги получим. И тогава пак ще ви разкажем за куклите й и ще ви поканим на изложба.
Сега остава само още малко да потърпим...
Ако ви е бил интересен, споделете този репортаж с ваши приятели.
Благодарим за вниманието ви!
Арт-Къща с музей „КУКЛИТЕ” www.arthouse-kuklite.com