в Арт-къща КУКЛИТЕ ще видите УНИКАЛНА КОЛЕКЦИЯ от над 300 български кукли, събирана в продължение на половин век! Събирал ги е балетистът от Музикалния театър Василий Гордиенко (1930-2012). Куклите проследяват художествения занаят кукларство, различните техники и стилове, прототипи и образци. Такава изложба няма къде другаде да се види в България – въпреки че фолклорните кукли са сред утвърдените 32 български народни занаята. Изложбата представя едно съхранено българско изкуство, за което малко се знае: стилизирани кукли се изработват в България от около 50 години. Това е сравнително млад занаят. Те пресъздават предимно богатството и колорита на българските носии и характерната стилистика и орнаментика на различните етногеографски области: балканци, тракийци, добруджанци, шопи, рупци, полянци и македонци. Консултант на изложбата е Лозинка Йорданова, фолклорист с академични познания по темата.

ЗА КОЛЕКЦИОНЕРА ВАСИЛИЙ ГОРДИЕНКО
(1930-2012)

Колекционерът с куклите си - снимка от 1985 г.

Душата на един творец е била изцяло отдадена на куклите! Цял живот Василий Гордиенко – балетист в Националния Музикалния театър, събира кукли и гради колекция. Българинът от украински произход (баща му бил родом от село Бесоновка, близо до Киев) изпитвал необяснима любов към дървените създания и казвал, че са като „оживели приказни герои”. В края на живота му специално изработената домашна куклотека едва побира 500-те му любими „деца”.

Всичко започнало, когато дъщерята на Василий – Евгения Гордиенко, била 7-8 годишна и баща й започнал да купува месечните издания на списание „Направи си сам”, в които имало модели на хартиени кукли. Двамата с часове потъвали в приятното ръкоделие, а накрая подреждали готовите кукли на библиотеката. „По едно време татко започна да купува кукли от СБХ и от Задругата на майсторите – предимно кукли в народни носии, и така даде начало на колекцията”, спомня си Евгения.

Куклите на баща й предначертават и нейната съдба. В дома им идва да разгледа колекцията виден хореограф, но освен от куклите, се впечатлява и от стройната и хубава 13-годишна дъщеря на колекционера – Евегения. Кани я в ръководения от него танцов състав и като вижда как танцува, й подхвърля да кандидатства в Хореографското училище. Майка й, която е хористка в Музикалния театър, е категорично против. Тя иска дъщеря й да запише Банковата гимназия и да вземе „сериозна” професия. Евгения сама се явява на приемните изпити и от 165 кандидати отсяват 12, сред които е и тя. Съдбата си казва думата. Жени става танцьорка в ансамбъл „Филип Кутев” – обиколила е света, и от всяко кътче, където е ходила, носи на баща си кукла. Близки, приятели и роднини – всички знаят за страстта на баща й и също му подаряват кукли, купени от пътуванията им в чужбина.

Куклите стават все повече, а семейство Гордиенко сменя 3 жилища, което си е изпитание за куклените същества. Но най-голяма мъка вижда домакинята – тя е тази, която обикновено ги реди и чисти. „Татко ни увлече всички във хобито си, куклите станаха гордостта на семейството ни – постоянно идваха гости да ги разглеждат, спомня си Евгения. Но мама когато искаше да ме накаже, издаваше заповед: „Три дена няма да излизаш от къщи. Ще чистиш куклите!”

А те стават все повече и повече…

Започват да ги разпределят по видове и групи. Най-многобройни са българските кукли, изработвани от майстори, чиито цени са високи понеже са ръчна изработка. За съжаление, повечето от куклите нямат имена на авторите си, въпреки че са със запазен етикет, някои имат и годината на изработка, открояват се и цели серии от даден автор.

Куклите в народни костюми са най-колоритни: има от 40-50 см високи до 2-3 см. Всяка е стилизирано копие на носия от даден географски район на България. Добруджанките се познават по жълтите, като цвета на житото, забрадки, вързани така че да не ги смъква вятъра, родопчанките са с характерните червено-оранжеви престилки на жълти квадрати, тракийките са с ярки и богати орнаменти, а Лазарките са винаги с шапки от цветя. Героите от български народни приказки са друга серия: Златка Златното момиче, От вар момиче, Неродена мома…

Прототипи на исторически персонажи са трета серия – открояват се цар Калоян и царица Десислава. Сред героите на Гордиенко са и Хитър Петър, Бай Ганьо с мускалите, селските клюкарки, чорбаджии и чорбаджийки, моми и момци на хорото, селски тарикати и градски величия…

Куклите от изложбата са образци, каквито днес няма къде да се видят понеже не са съхранени в музеите. А те пресъздават епохата на Освобождението, връщат ни век-два назад. Колекцията на Василий Гордиенко проследява историята на стилизираните български народни кукли. Най-старата кукла е дървена Лазарка от 1967 г. Най-миниатюрната бг кукла е 2 см. , в колекцията има и 7 японски кукли, големи по 5 мм!